Явно безвъзвратно отминаха годините, когато още невръстните хлапаци мечтаеха да полетят в космоса или да пазят отечеството от врага. Момиченцата пък вече не жадуват, кой знае колко, да се бъхтят в някоя болница, като медицински сестри или да си тровят нервите, като госпожи в детските градини. Що се отнася до мъжката част при тях трайно се задържа тенденцията да се реализират като борци и футболисти, а бъдещите жени още жадуват да се вихрят на сцената като поп фолк диви. Но ето сега се появява "ново двайсет" - депутати. Вероятно грешката е чисто родителска или учителска – просто някой е пропуснал да обясни на малките човечета, че това депутатстването не е професия. А всъщност не е ли? Като започнем да броим народните представители, които през последните десетина и повече години си изкарват хляба именно по този начин, отговорът на горния въпрос не изглежда чак толкова категоричен.

Децата явно оприличават депутатите на нещо като супермени или членове на Лигата на необикновените (жалко, че не са имали шанса да се запознаят с тях). Тези герои живеят безгрижно и в лукс и въпреки това, като добри магьосници намират време да свършат всичката работа в държавата. Слава богу, все още на малките наивници дори не им идва на ум, че сред техните герои от комикси в голямата красива и добре обзаведена сграда има хора с образование, съвсем малко по-високо от тяхното, а под лъскавата обвивка на други не се крие нищо повече от една кукла на конци. Трети пък за още малко семки и бонбонки в джобчето са готови на всичко, четвърти крият, че някога са били в черна организация на много зли хора, а пети още правят лоши неща с дечица, на възраст, колкото първоюнските гости на голямата къща.

Някак си, не ни изненадва факта, че институцията парламент е престижна само за малчуганите под 12 години. И като се замисли човек, желанието за депутатско кресло съвсем не е трудно осъществимо. Достатъчно е да си навършил 18, да станеш протеже на някой известен политик, който да те изтегли като асансьор нагоре, макар че не можеш да кажеш две свестни приказки на кръст. Справка, синчето на Волен Сидеров, което е още с жълто около устата, но вече е преминало през българския, а в момента е в европейския парламент. Не е лошо в образователното министерство да помислят за издаването на помагала като "Как да се издигнеш от нищото", "Да се изучиш в парламента" или "Депутат – цел № 1".

На нас възрастните все ни се струва, че всяко следващо поколение все повече и повече ни води до разрухата. Искрено се надявам, че това смешно изследване все пак не показва някакви признаци на затъпяване на бъдещето на България. За един ден шетане из парламента малолетните политици дори успяха да оставят следа. Невинните отрочета не се поколебаха да лепнат дъвките си върху устройствата за гласуване. Поне едно е сигурно – те вече са научили първия си урок, доближаващ ги значително до техните чичковци, а именно – как се опазва държавно имущество.